Как си влияят членовете на един род?
1. Капсулиране на ситуации
Има много ситуации, на които предците ни не са могли да отреагират, например, ако са изпитали предателство от много близък човек, не са могли да изразят чувствата си, например, когато в резултат на епидемия почиват няколко деца едновременно, или им е било сложно да преглътнат някакво събитие, например, свързано със загуба на всички имоти...и др. Всички тези потиснати емоции замръзват в семейното поле и висят като капсули. Това се нарича синдром на незавършените задачи, които се предават от поколение в поколение. Системата се стреми да завърши незавършените задачи в следващи поколения и ще ни изправя пред събития, които ще помогнат за доизживяването на потиснатите чувства, за завършване на ситуациите, за отварянето на капсулите в семейното поле.
Капсулирането на ситуации създава родови програми.
2. Родови програми
Силната емоционална реакция на определено събитие се записва в паметта на рода като истина и предписание за следващите поколения. Например, мъж системно унижава жена си и в нея остава обида за цял живот, която тя потиска. Има голяма вероятност жените от следващите поколения да получат ‚предписание‘ да са обидчиви спрямо мъжете и да изпитват същите чувства към мъжете, дори без да имат реални основания.
-При повторение на нещо в няколко поколения подред/ възниква навик, например бедност в няколко поколения подред. Компютърна програма, която е трудна за нарушаване. Този навик може да бъде задълбочен в поколенията или пренаписан чрез неговото изживяване по нов начин.Някои членове на рода получават разрешение да приложат нов опит. Ако цял живот сте били готвач, а в един момент решавате да станете художник и ви се удава с лекота, значи старата програма е завършена и има възможност за нова програма. Но ако родът е заинтересован вие да продължите по старому, няма да можете да се откажете. Дава се шанс за промяна на тези потомци, чиито предци са строили църкви, болници, били са благодетели. Тогава ще имате по-голяма свобода на избора.
Важни са 2 основни тенденции:
- Позитивната сила трябва да се умножава.
- Програмите в рода трябва да се завършват, негативните- да се изцеляват.
Тогава ще получите за себе си свобода на избора, свобода за творчество и успешна самореализация.
3.Изключване на членове на семейната система
Често зад сложните отношения в рода стоят тежки съдби на хора, които са забравени, не се споменават, осъждат се: убити, изчезнали, починали по време на раждане, абортирани, такива, от които са се срамували, за които са отбягвали да говорят.
Ако поведението на човека не съответства на правилата на сeмейството, той бива изключен от семейната система като : бива изолиран, с него не се говори, бива забравен, осъждан. Защото разочарованието от този човек е много силно и семейните членове зачеркват провинилия се, потискат чувствата си към него, за да могат да живеят по-нататък. Само че това изключване влияе на потомците. Някои питат наистина ли любовниците на баща ми могат да влияят на малката ми дъщеря? Наистина ли умрелият от изтезания в затвора мъж на сестрата на баба ми може да е причината за артрита на всички негови потомци? Наистина ли абортите влияят на живите деца? Наистина ли свекърът-алкохолик може да ‚съсипе‘ живота на сина ни?
Как да избегна влиянието?
Никак, то вече се е състояло. Нашият начин да живеем е да сме членове на нашата семейна система и да се повлияваме от нея.
Какво да правя, ако това влияние ме потиска? Най-добрият начин е да го призная и да го приема, а не да се боря с него. Трябва да дадем място в сърцето си за всички тези хора. Само тогава няма да попадаме на чуждо място в семейната система и ще получим лична свобода, за да живеем живота си.
4.Смяна на собственото място в семейната система, т.е нарушаване на йерархията
Често зад сложните отношения в рода и разменените роли стоят родови истории. Ако на вашата майка й е липсвала собствената й майка, страда душата на вътрешното й дете. И когато вие се раждате, чувствате травмата на майка си. Детето е като ветропоказател- то улавя накъде тече мамината любов и за да я получи, ‚‘заема‘‘мястото на нейната майка- така ставаме родител на собствената си майка. Такива хора казват; «Чувствам, че аз съм по-мъдра, по-голяма, иска ми се да я утеша »… За да престанем да сме на мястото на баба си, трябва да се обърнем към нея, да й кажем че я помним и зачитаме таква, каквато е била , с разбирането, че не е могла да даде повече любов на детето си, отколкото сама е получила като дете в своето семейство.
Ако човек не се чувства добре на своето място в семейството, е време да започне да развива в себе си уважение и приемане.
Родителите са тези, които са дошли преди нас и са ни създали, винаги можем да почерпим от техния опит. Ако мама започва да ни се оплаква от татко, да й кажем; ‚Мамо, вие с татко сте еднакво скъпи за мен. Причиняваш ми болка, когато ми се оплакваш от него. Моля не ме въвличай във вашите отношения.‘
Понякога се чувстваме чужди в своята семейна система, нещо не ни харесва, имаме друг поглед върху живота в сравнение с нашите роднини. От една страна сме в служба на рода, а от друга- когато пораснем, трябва да се отделим от семейството и да тръгнем по свой път. Това е сложното – да приемем своята семейна система, да се отделим от нея, да получим благословия, да вземем ресурси и да решаваме само своите жизнени задачи. Благодарение на оплитанията в семейната ни система,можем да опознаем себе си чрез нашето семейство и отношенията в него. Когато обърнем фокуса на вниманието върху себе си и разберем, че всички наши близки са наши огледала, всички са моето Аз, животът започва да се променя. И промяната започва с осъзнаването, че аз принадлежа на семейната система, че всички истории на моя род живеят в мен сега. Всичко в живота си дължа на своите предци, които са били преди мен. Освен незавършените задачи, тези хора имат много ресурс, който мога да взема от тях.
Поръчайте новите аудио практики ‚ Моят род – болка и сила‘. Чрез тях можете да поработите самостоятелно и да излекувате връзката с вашия род, да получите много ресурси,