Ако детето проявява агресия в новата за него среда на детската градина или училището, това може да се обясни със стрес и други обективни причини. Но агресията на детето вътре в семейството често е трудна за обясненение. Защо детето ми се гневи? Какво правя погрешно? Как да променя ситуацията?
Препоръките на психолога, основани на логиката на здравия разум са напълно оправдани, но не работят при всички деца.... Защо? ....Защото доста често агресивното поведение на детето има дълбока причина, която има корени в семейната система..........
Ето някои системни нарушения в семейството, следствие на които може да бъде агресията на детето:
- Заплитане с някой от бившите партньори на родителите
- Въвлеченост в конфликта на родителите (триангулация, символичен брак с единия родител, парентификация)
- Дублиране (пренос) на гнева на един роднина към друг роднина (гневът на майката към бащата, на бабата към дядото)
- Заплитане с изключени членове на семейството (с насилник,с жертва или с двамата едновременно)
- Агресия на детето срещу родителите, които са далеч от него (реакция на изпращането му далеч от родителите)
- Агресия на детето срещу приемните родители
Ето и по-подробно:
- Заплитане с някой от бившите партньори на родителите
Ако единият родител, например, бащата преди брака с майката е имал връзка с жена, която връзка е завършила некоректно, детето –както момче, така и момиче-може да бъде заплетено с тази изоставена жена и да изпитва всякакви чувства - ревност към майката, желание за отмъщение към бащата и др.
- · Въвлеченост в конфликта на родителите
Много често агресията на детето е реакция на въвлечеността в конфликта на родителите (триангулация) или въвлечеността в ролята на емоционален партньор на единия от родителите, или в ролята на майка/баща за единия родител (парентификация). Това може да се случи в много ранна възраст. Детските сили не стигат то да играе ролята на арбитър в конфликта между родителите. Това му идва в повече. И детето се гневи на непосилния товар.
- Дублиране (пренос) на гнева на един роднина към друг (гневът на майката към бащата, на бабата към дядото)
Ако майката на малкото дете се обижда и има конфликти с бащата на детето, детето (момче или момиче) често се въвлича в този конфликт с бащата като негов съперник и съюзник на майката. Понякога има по-сложен пренос. Детето може да дублира агресията на други роднини, например, на баба си, която се е ядосвала на дядото (женкар) или да пренася агресията на баба си върху други мъже в живота си, вкл.и върху баща си.
- Заплитане с изключени членове на семейството (с насилник,с жертва или с двамата едновременно)
Може да се случи в семейството да има човек с трудна съдба- престъпник, насилник, или просто военен, на съвестта на когото лежат много жертви, който човек е бил изключен и забравен от семейството. И детето може да копира съдбата на насилника в живота си, да носи в себе си огромен заряд агресия. В този случай, често агресивната енергия на престъпника у детето може да се блокира от различни болести. Освен това, детето може да е едновременно заплетено и с насилника, и с жертвите му. .............
- Агресия на детето срещу родителите, които са далеч от него (реакция на изпращането му далеч от родителите)
Често детето може да е гневно на родителите си, че са го оставили (отказали са се от него, дали са го в дом за деца, на настойници, закарали са го при баба и са го оставили там дълги годни и др.)
- Агресия на детето срещу приемните родители
Ако приемните родители или настойниците претендират, че са по-добри от биологичните родители, или го осиновяват заради себе си, а не заради самото него- детето се гневи. Особено е важна яснотата в отношенията – детето трябва да знае и различава кои са истинските му родители и кои са приемните. Яснотата дава опора под краката. А всякакви тайни го вкарват е безпокойство и нервозност, които могат да прерастнат в агресивно и опасно за социума поведение.
Възможни решения
Фасилитатор на семейни констелации може да помогне на детето ви да се справи с агресията си, ако тя се корени в семейната система. В повечето случаи се работи с родителите, а не с детето. То не присъства.
Ключови принципи на такава работа са:
1. Понякога само простото осъзнаване на причните за поведението на човека, позволява на детето да се дръпне от ‚образа на врага‘ и да го приеме такъв, какъвто е, и да престане да се обижда и да му се ядосва. Често в констелацията се поставят насилникът и жертвата един до друг и знаещото поле показва, че...те могат да се помирят и успокоят. Това много помага на детето.
2. За да бъде преодоляна агресията на детето, тя трябва да бъде изразена, извадена навън. Но това трябва да се прави умело.Вместо да изкрещи думи на омраза «Татко, ти не си прав!» (въпреки, че понякога и това може да помогне), е нужно да сподели болката си: «Много не заболя, обидно ми беше, почувствах се зле …». Работата е там, че зад агресията често лежи потребност от любов и контакт. И лекуването се постига чрез приемане на родителите и всички членове на рода, каквито и да са те, чрез проява на любов.
3. Отношенията се лекуват, когато отдадем дължимото уважение и място в семейната система на забравените нейни членове, когато помним и уважаваме всички.....
4. ...Ако причината е в родителската семейна система на майката –майката чрез работа с констелации може да помогне на детето. Ако причината е в родителската система на бащата, присъствието на бащата е наложително...
По Юрий Карпенков Превод: Татяна Георгиева
Заявете лична констелация на живо или онлайн в контактната форма на този сайт и помогнете на своето дете!