Много бедно семейство. Куп деца. Жената редовно забременява. Мъжът не я пази.
Настъпва поредната бременност. Този път бащата казва, че детето трябва да се остави в дом. Майката няма сила да се съпротивлява на решението му. Другите деца и без това са й в тежест.
С тъга оставя детето след раждането. Прибира се с празни ръце от родилния дом и с празно сърце.
И животът някак продължава по старому с грижите около децата, с набавянето на храна за всички.Наистина няма повече, за още едно детe.
Друга двойка. 11 години се опитват да имат дете, идва и безмилостната диагноза – рак на матката.След операцията решават да осиновят дете, за да чуят и те ‚мамо‘ и ‚татко‘. В дома за изоставени деца виждат здраво момиченце на 4 месеца, с красиви черни очи. И то става тяхна дъщеря.
Животът й с новите родители е безрадостен. Никой не показва чувства на любов, нито пък й казва, че е осиновена. Вкъщи няма пари, понякога няма и нищо за ядене, няма средства, за да ходи на училище. Няма и топлина, няма ласка. Майката е студена, отчуждена, вглъбена в собствените си травми. Бащата боледува. Няма кой да работи и да поддържа семейството. Компанията извън дома я води при наркотиците, насилието и унижението.
И в себе си жената носи много гняв, който избухва редовно и неконтролируемо. Идва като че ли от нищото. И руши –предмети, отношения с новия й приятел, стряска детето, което е родила скоро.
В констелацията става ясно, че гневът на жената е насочен към биологичните родители, които са я заченали, но не са я отгледали.. Жената, вече и тя от позицията на майка не може да се примири: как може майка да изостави рожбата си на произвола на съдбата! И обвинява биологичната си майка. Не може да гледа биологичния си баща- този, който не е преценил, че като не може да гледа деца, е по-добре въобще да не ги прави. Този, който не е изпълнил бащинската си функция- да пази и защитава потомството си.
В емоциите си жената е застинала в бебешката възраст, когато е била изоставена. Детската й душа е едновременно и гневна, и все още се надява, че мама ще дойде и ще се погрижи за нея. И жената не иска да порасне, да поеме отговорностите си на възрастен човек. Постоянно укорява себе си –каква съм проста, непохватна, некадърна, за нищо не ставам....и бърка сама в раните си с мисълта, че ако беше по-добра, по-красива, по-.... , нямаше да бъде изоставена от биологичните си родители...