Майчината травма е преди всичко душевна болка, дискомфорт, предизвикан от недостатъчна майчина любов или груба намеса на майката в жизненото пространство на детето. Вследствие на това, в човека се формира набор от дисфункционални механизми за защита от тази болка. Основният проблем на мъжете и жените, следствие на майчината травма, е свързан с усещане за изоставяне, самота, или с потиснато раздразнение и гняв. И двата варианта се допълват от чувства на вина и срам. Усещането за изоставяне, самота е резултат от това, че майката е игнорирала детето, поради жизнените обстоятелства в семейството, здравословното си състояние, нежелана бременност, дефицитите на личността си и др. В живота на възрастен това състояние се проявява в страх от самота, депресии, остра потребност от грижа.При хипер опека от страна на майката, потребностите на детето отново не са задоволени, тъй като такава майка е ориентирана към това как да постъпва ‚правилно‘, а не към това какво, всъщност, е нужно в момента на детето. За да разбере какво е нужно на детето в момента, е необходимо майката да се вслуша в него и да изучава неговите реакции, плача му и оживлението му при появата й. При излишна намеса от майката, детето ще бъде раздразнително, изискващо и капризно.Когато порасне, ще търси сред околните някой, който да може да ‚отгатне‘ нуждите му и да ги задоволи. Но проблемът е в това, че неудовлетвореността и разочарованието само ще растат.На такъв човек, каквото и да му дадат, все ще е малко, все няма да е каквото трябва. Ще усеща света като враждебен и заплашителен, и от който трябва да се защитава. И в двата случая ще има трудности в социализацията, създаването на връзки с противоположния пол.
....Прояви на травмата:
-- Сравнение: ‚Не се чувствам достатъчно добре‘
-- Срам: постоянно фоново усещане, че не що не Ви е наред
-- Липса на сила:чувство, че трябва да сте малки, за да Ви обичат
-- Вина, че искате повече, отколкото имате сега.
-- Няма да бъда себе си, за да не съм заплаха за другите.
-- Висок праг на търпимост към лошо отношение от страна на другите
-- Свръхзагриженост за другите
-- Чувство на съперничество
-- Самосаботаж
-- Твърдост и доминиране
-- Разстройство на храненето, депресия и зависимости.
По своята същност майчината травма представлява
· комплекс.от ограничаващи убеждения като: «За да ме обичат, по-добре да ме обичат, а аз-не», «Трябва да се омъжа за богат човек», «Жената трябва да се държи изкъсо», «Освен на мама, на никого не си нужен в този свят» и т.н.;
· негативна Аз-концепция («Не съм достатъчно добра», « Не заслужавам», «Мръсна съм», «Страхливец съм» и т.н.)
· дисфункционални модели/шаблони на поведение,водещи до конфликти или неудовлетвореност от себе си, от партньора, от живота.
· За жените може да се окаже опасно да реализират пълният си потенциал, защото това може да е риск майките им да ги отхвърлят в една или друга форма. Какво спира жените и мъжете от реализация в своя собствен живот? Стереотипите в обществото и семейните истории:«Виж какво е направила майка ти за теб!» (от други хора). «Майка ми се е лишила от много, заради мен. Бих бил егоист да осъществя това, което тя не е могла. Не искам тя да се чуства зле». «Длъжна съм да съм лоялна към майка си, независимо от всичко. Ако я разстроя, тя ще помисли, че не я ценя.»
Началото на излекуването е приемането на факта, че не можем да направим майките си щастливи, жертвайки собствения си живот.
1. Разпознавайте двойните послания за майките и майчинството.
-- ‚Ако ми е трудно да бъда майка, значи ти си виновен/виновна‘‘. ‚‘Трябва да те е срам, ако не си свръхчовек.‘‘
--‚Майчинството е пълно щастие и радост. Ако не ти се получава винаги да обичаш детето си и да се радваш на своето майчинство, значи нещо не ти е наред.‘
От Вас, като от жени, се очаква да бъдете успешна навсякъде- в майчинството, кариерата, винаги да сте сексуални и привлекателни за мъжете и т.н
2. Признайте ролята на жертва и афекта от яростта.
В обществото съществува стереотип: Да бъдеш майка в нашето общество означава да си съвършена по отношение на безкрайната любов и търпение към детето. Чувствата на раздразнение и гняв не са приемливи за една жена. Но жените изпитват гняв и ярост в майчинската си роля. Но даже ако тези чувства се проявяват в отношенията с детето, те не са насочени към него. Те са насочени към нечовешките изисквания на патриархалното общество, в което майчинството се издига в култ на думи, но в реалния живот, жената остава сама с детето, умората, безсънието и тенджерите Повечето жени, които са в майчинство са чували: «От какво може да се умориш?», «Цял ден стоиш вкъщи», «Ако не си спала през нощта, можеш да спиш през деня». «Какво си правила цял ден»? «Каква майка си, ако не искаш да стоиш с детето?» И т.н. На практика, за да бъдеш майка, трябва да пожертваш много- своя сън, комфорт, кариера, фигура и здраве, животът никога няма да е същият след раждането на детето. И това поражда злоба, която може да се проектира върху детето. То чувства, че неволно се явява виновник за мамините страдания и на всяка цена се старае да изкупи вината си, само и само да помогне на майка си, да я направи щастлива. В живота на възрастен, такива убеждения на детето, че ако пожертва свободата на избора си в живота, то ще помогне на майка си, се оформят в привични стратегии на взаимодействие с другите. Такива хора могат или въобще да се откажат от собствения си живот, оставайки в служба на майките си, или да пренесат подобен шаблон на жертва върху отношенията с партньора.
В нашето общество няма безопасно място за майката да излее гнева си. Дъщерята е много сериозна мишена за майчиния гняв, защото на дъщерята още не й се е наложило да се откаже от слоята личност, заради майчнството. Малката дъщеря може да напомня на майка си за нейния нереализиран потенциал. И ако дъщерята се чувства достатъчно достойна да отхвърли някои патриархални предписания, които майката е била длъжна да спазва, то дъщерята може лесно да предизвика у майка си скрита ярост.Разбира се, повечето майки желаят най-доброто на дъщерите си. Обаче, ако самата майка не се е справила с болката си и не се е смирила с жертвите, които се е наложило да направи, то подкрепата към дъщеря й може да бъде пропита с послания, които незабелязано внушават срам, вина или задължения. Те могат да се проявяват в една или друга форма на критика или похвала от майката. Обикновено не съдържанието на посланието, а енергията, с която то се предава , може да носи скрито негодувание.
3. Приемете мъката. За да не насочва гнева си към дъщеря си и да не предава майчината травма, майката трябва напълно да оплаче собствените си загуби. И да се увери, че не се надява на дъщеря си като на главен източник на емоционална подкрепа Майките трябва да оплачат това, от което се е наложило да се откажат, това, което са искали, но никога няма да получат, и че децата им никога няма да могат да им го дадат, и за несправедливостта на положението им. Но колкото и несправедливо да е било, дъщерята не носи отговорност за компенсиране на загубите на майка си и не трябва да се чувства задължена да жертва себе си по същия начин.
За този процес от майката се изискват огромна сила и целеустременост. И й е нужна подкрепа. Майките освобождават дъшерите си, когато съзнателно преработват собствената си болка, за да не се превърне тя в проблем на дъщерята. По този начин, майките освобождават дъщерите си да осъществят мечтите си, без чувство за вина, срам или дълг.....
© psy-practice.com По Бетани Уебстър
Ако искате да имате здравословни отношения с майка си и имате нужда от помощ, можете да завите лична констелация на живо или онлайн в констактната форма на този сайт.