Основният проблем е, че са неосъзнати, тъй като детето започва да ги получава още от момента на зачатието. Така желанието на някого от роднините (майка, баща или техните родители) детето да не бъде родено, може да създаде посланието 'не живей'.....което го води към саморазрушение.... Много зависи от самите качества на детето-ще приеме ли такава повеля, и от гледна точка на душата, защо му е нужна въобще?...... Всичко, което се случва с Вас от зачатието до 6 г възраст се превръща в дълбока структура-карта за това какъв е светът(враждебен или дружелюбен, любящ) и сценарий- как именно да се живее (или оцелява в такъв свят.) Не помним добре или въобще не помним тази възраст, затова може да не разберем причините за сегашните си проблеми, докато не изплува знание-спомен за получването на такова послание, или не го открием по време на работа върху себе си.
Какви могат да са посланията?
* НЕ ЖИВЕЙ! Родителите отправят това послание, когато детето е неприятна изненада за тях. Мислите да се прави ли аборт или не, скандалите на бъдещата майка с бащата /да роди или да не го роди/ и с нейните родители, всичките съжаления на майката от типа на ‚Ако нямах дете , щях да завърша ВУЗ, щях да се разведа с бащата, щях да гоня кариера...‘ и т.н. Детето прекрасно разбира всичко това и изпълнява посланието, като включва разрушителни програми / наркомания, чести инциденти и суицид./ Понякога протича по-леко- като забрана за радостен и щастлив живот. У детето се формира вярване, : Аз съм причина за нещастието на близките си, не съм достоен за любов‘ и то се опитва да се адаптира към живота през тази идея. Като правило, не му се получава особено добре.
* НЕ БЪДИ СЕБЕ СИ! Например, не бъди от този пол. Или служи "за заместване" на умрялото ни дете. Или бъди роден "в памет на баба си". Във всеки случай тук се наблюдава неприемане на индивидуалността, нейната подмяна. Детето не приема себе си такова, каквото е. По-късно се налага да се търси неговата истинска личност и да се изважда на бял свят, като се избавя от лъже-личността. Например, предното дете е починало и следващото дете поема отговорността /даже още докато се намира в корема на мама/ да ощастливи родителите си, да замести за тях починалото дете. Или да стане желаното момче вместо момиче, за радост на татко.
*НЕ БЪДИ ДЕТЕ Когда родителите са инфантилни, те често пренасят върху децата си ролята на своите родители, при развод често жената превръща детето в свой партньор /и не е важно дали това е син или дъщеря/. Родителите в неспособността да поемат отговорност за собствения си живот, я възлагат на детето. И тези рано пораснали деца така и си остават родители за своите родители. .... Щастие и безгрижност или даже простичък отдих и отпускане-са огромен проблем за такива деца, те просто са нямали детски опит да са радостни и щастливи. Струва им се, че целият свят лежи на техните плещи. И единствения вид любов, който могат да получат, е съзависимостта. За тях любовта е да си нужен, необходим. . Често се натоварват с чужди проблеми и ги мъкнат, докато не се разболеят.
*НЕ ПОРАСТВАЙ "Ако пораснеш, ще се състаря". "Ако пораснеш, няма да има за кого да се грижа и ще стана ненужна " - и други подобни заповеди от майката не разрешават на детето да се отдели, да придобие собствена индивидуалност и да стане възрастен човек.
*НЕ МИСЛИ "Ние вече всичко решихме", "Забравихме да те питаме", "Казано ти е да го направиш, няма за какво да разсъждаваш". "Никой не се интересува от мнението ти, още си глупав, като пораснеш, ще разбереш " - и други "шедьоври" от родителите, лишаващи детето от правото да мисли по различен от техния начин и да има собствено мнение. В резултат на това получаваме различни специалисти по бягство от реалността, в която трябва все пак да се мисли. ....
*НЕ БЪДИ УСПЕШЕН! Когато родителите сами не са постигнали нищо в живота, тя завиждат на таланта и способностите на децатаа си и се стараят да ги унизят. "Къде си тръгнала, цял живот ще бъдеш миячка ", "Никакви таланти нямаш, един прост метач ще станеш". Родителите сами са потиснали своите таланти и е болезнено за тях да видят талантите на своите деца и затова обезценяват способностте на детето, за да оправдаят своя провал (не показах таланта си, защото не ми се искаше особено, обаче, всъщност, искаше ми се, но не се получи), и ти няма за какво да мечтаеш). Родителите се конкурират с децата си по този начин. По същия начин се принизява красотата на дъщерята, ако майката я смята за конкурентка. Каквито и резултати да постигне детето по-късно, доказвайки, че е достойно за нещо, така или иначе то няма да дочака признанието на родителите си. За някои такова послание ще стане подтик ‚напук на Вас ще съм успешна и ще Ви докажа, че можете да се гордеете с мен‘‚ а някои ще повярват в посланието и ще отидат да метат улиците с гастарбайтерите. Но и едните, и другите, ще бъдат нещастни.
*НЕ ПРАВИ НИЩО! "Ръцете си са от кашкавал, махни се, аз сама ще измия съдовете!", "не се пъхай, само ще развалиш всичко, аз сама ще го направя", "защо си изсипала брашно навсякъде? Ръцете ти къде си ги пъхнала! По-добре, иди си поиграй, сама ще довърша", "колко си непохватна? Кой го прави по този начин? Махни се!". И т.н... А после се чудим защо детето нищо не може да постигне в живота си. Та то е безпомощно и ръцете му са кашкавалени. Така каза мама/татко. И така ще бъде винаги. ‚По-добре хич да не започвам, всичко ще разваля’.
*НЕ БЪДИ ЛИДЕР - "не се изтъквай", "седи и не се показвай", защото иначе, ще имаш проблеми. Родителите сами се страхуват от лидерството и предават страха си на децата. А децата, като резултат, не могат да постигнат успех и с години стоят на нископлатена, но стабилна и рутинна работа. Да покажат себе си, своите таланти, е равносилно на самоубийство. Ако покажат талантите си, ще се покажат, ще се отличат и ще станат известни, а това е проблем, мама нали каза,че....
*НЕДЕЙ ДА ПРИНАДЛЕЖИШ! - "Такъв като теб никъде няма да се впише. Ти си такъв особен, изключителен, никой няма да те разбере толкова добре колкото мен/майка ти/.! "Тези момчета са лоши, нямаш работа с тях,ти си друг, не общувай с тях! ". Като резултат, майката получава детето като своя лична собственост , а детето става черната овца в колектив, където не може да намери общ език с никого.
* НЕ БЪДИ БЛИЗЪК С НИКОГО! Ако в семейстово няма близост между родителите или между децата и родителите, няма откровени разговори, има емоционална хладина, то детето не получава модел на отношения на близост.
*НЕ БЪДИ ЗДРАВ! - например, мама не иска да започва работа и детето услужливо се простудява в детката градина. Ако здравето на детето служи за удобен повод за оправдание на майката/ нама кога да решавам проблеми, детето е болно/ или за избягване на нещо, което тя не желае, или за шантажиране на близките (как може да не напуснеш, когато детето е в такова състояние ) – детето започва да боледува. Ако боледуването на детето е единствения начин родителят да се реализира (например, баща се чувства нужен, грижейки се за въсрастната си дъщеря с проблемно здраве, и по този начин не й разрешава нито да оздравее, нито да порасне) – детето ще боледува. Колко малко е нужно, родителят да бъде ощастливен!....
*НЕ ЧУВСТВАЙ! "Смехът без причина е признак за глупост" , "Какво си се намусила? Я бързо се усмихни и отивай да правиш каквото ти казах!", "Момчетата не плачат!" , "Не може да се страхуваш!", "Лошо е да мразиш! Не се говори така!" – така става замразяване на чувствата, човек спира съвсем да чувства.... Затова надява маската на вечно услужливото и угаждащо усмихнато момиче или на бруталния каменен мъж, докато неизживените емоции не го разрушат отвътре.
Такива послания влияят пряко върху живота ни, докато не ги отменим . При това у един човек може да има няколко послания,които определят различни сфери от живота му. С това може да се работи. Сега знаете как да ги намерите в себе си. Трябва да разберете, че родителите дават тези послания несъзнателно и не знаят, че програмират нещастие в живота на детето си. Те просто решават проблемите си, както могат тук и сега, имат свои страхове, предадени им от техните родители. Имат свои роблеми, които решават както могат- включително и чрез децата си, като не става по друг начин. Вашата задача е да решите своите проблеми. А не да критикувате родителите си. Те са Ви дали, каквото са могли. Но ако решите своите задачи, то ще можете да дадете на своите деца много повече, отколкото сте получили от своите родители.
Автор: Елена Роснянская Превод:Татяна Георгиева