Баташкото клане. Двама братя. По-големият, при започването на клането, ляга на земята и посечените тела наоколо падат върху него. В цялата си паника и страх успява да се овладее и да не мърда, за да не бъде забелязан от турците. И оцелява. По-малкият брат оказва съпротива на турците и е заклан на 20г. Цялата тази болка и неизразени емоции на страх, омраза, безпомощност се предават през поколенията. Клиентът пра-пра внук се е ‚свързал‘ с по-големия брат, като предпочита да не действа в живота си, да пасува, да не се изтъква и така да оцелее, точно като своя прародител. От друга страна клиентът се е ‚свързал‘ с по-малкия брат, като е асоциирал действието, активността с опасност и смърт- по-малкият е платил твърде скъпо за активността си-загубил е живота си на 20г. Клиентът предпочита да живее ‚като умрял‘-да функционира като тяло, само до ниво оцеляване- няма амбиции, няма желания, няма цели. Така проявява съпричастност към своя прародител.‘Той не е могъл да изживее младостта си, така и аз няма да я изживея пълноценно‘.
Цената на живота, която е получил клиентът, е била платена твърде скъпо от неговите предци. Това е натоварило потомците с очакванията на предците- да продължат рода достойно, да бъдат на висота, за да не са били страданията на предците напразни. А някои потомци просто нямат капацитета, за да съответстват на тези очаквания. Те си имат своя съдба, която имат да следват. Но им е трудно, защото носят и наследен товар....